• Casino онлайн
• Вулкан бай

Один вулкан и 100 тысяч отмененных авиарейсов 10 лет.

Традиционно МС искажает то, как вокруг них работает мир; привлечение внимания к личностным качествам или действиям МС ставится автором выше, чем поддержка заданных каноном правил и/или характеров других персонажей." class="tag js-open-notification-modal " Повествование от первого лица Попаданцы: В чужом теле — В работе описываются персонажи, которые тем или иным способом попадают в другой мир, а вместе с этим — в другое тело. Рекомендуется использовать метку в сочетании с меткой «Попаданцы» для упрощения поиска." class="tag js-open-notification-modal " Попаданцы: В чужом теле Попаданчество — В работе описываются персонажи, которые тем или иным способом попадают в другой мир или переселяются в тело обитателей другого мира." class="tag js-open-notification-modal " Попаданчество Приключения — Работа характеризуется стремительно развивающимся действием, переменчивостью и остротой сюжетных ситуаций. Главную роль играют мотивы похищения и преследования, тайны и загадки." class="tag js-open-notification-modal " Приключения Фэнтези — Работа основывается на использовании мифологических и сказочных мотивов. Действие работы чаще всего происходит в вымышленном мире, герои работы сталкиваются со сверхъестественными существами и явлениями, но при этом чудеса являются нормой описываемого мира." class="tag js-open-notification-modal " Не знаю, попал я в тело шестилетнего мальчика, тем самым убив его, или изначально переродился в нем, только сейчас вспомнив прошлую жизнь, но факт остается фактом.

На фото величественные горы из разных уголков планеты

Сейчас я в совершенно другом мире и ношу совершенно другое имя. Теперь меня зовут Рон, а если точнее Рональд Билиус Уизли. Именно в нем я почерпнула вдохновения для создания этой работы, так что не удивляйтесь, если некоторые персонажи будут очень схожи с каноничными из The lost tomb. Ничего серьезного, баловство под влиянием вдохновения. Работа еще в процессе, так что многие жанры и метки еще могут меняться.

Главная направленность - Джен, но будут Элементы слэша. Ганьо Сомов, Ганьо Балкански или Бай Ганьо е литературен герой на Алеко Константинов и главно действащо лице в неговата поредица сатирични фейлетони. Надвечер, след една вкусна закуска, влязохме с Герванича в ханчето да пием кафе. — А като дойдоха русите, кой обра говедата по турските села, а? С разтворени уста, с облещени неподвижно очи, лицата им изобразяваха такава печална смес от страх и учудване, щото не ми оставаше освен да съжалявам, че нямах фотографически апарат…   Първата част, „Бай Ганьо тръгна по Европа“, е обединена около обща нишка на повествованието — пътуването на героя из различни градове на Европа и сравнението между европейските и българските (повлияни от Ориента) нрави. По едно време откъм Орханийското шосе зачуха се звънци и след малко сред един облак прах зададе се файтон с пътници. Същият бай Ганьо, както си го знаете, преди да тръгне за Европа; с тая разлика само, че си турил вратовръзка и освен това сега има импозантна външност и чувство на собствено достойнство и преимущество пред окръжающите. Дръпна си той левия мустак, поизкашля се в шепа и изгледа в полукръг с един поглед, с какъвто нашите полицейски изглеждат арестантите, групите на веселящите се чужденци и като хвърли око и заклати глава на своите невежи спътници, като че искаше да им каже: „Живи да ви оплача“, въздъхна дълбоко и многозначително произнесе: „Ех, Пратер, Пратер! И за да покаже на своите прости другари кои са в състояние да го разберат, той се приближи към една от веселящите се групи, при която се търкаляха няколко изцедени бурета от бира, и като изобрази една ироническа усмивка, показа с очи към горицата и изрече: „Дас ист булгарише Пратер, ха-ха-ха! Пръв се свести бай Ганьо, обърна очи към манифестантите и веднага трепна, като че поразен от електрически ток: един конен полицейски стражар минуваше по шосето и чуваше тези ужасни викове и вместо да извади шашката си и като хала с бесен вик да я развърти около главите на тези нечувани бунтовници, на тези черни души, на тези разбойници и предатели, той изглеждаше спокойно, с добродушна усмивка на лицето… — А бе, бай Михале, я иди, моля ти се, около тезгяха, та надзърни в „Свободно слово“, виж там дано разбереш каква е тази работа…

Втората част използва вече изградения герой за осмиване на злободневни теми от политическия живот на България в края на XIX век. Слезе от колата един пътник, слезе втори и зад гърба на файтонджията се зачу гласът на третия: „Бай Михале, че поемни дисагите; гледай да не ги блъснеш някъде, да не строшиш мускалите, зере няма с какво да се отсрамим пред… “ — Какво каза, твоя милост, не можах да дочуя — обади се нареченият бай Михал. Минавало ли ви е през ума какво нещо е туй Пра̀тера! …“ Цялата група, с весело замъглени от пивото очи, изгледа отдолу-нагоре нашия „немец“ и един от компанията, без да се вслушва в бай Ганьовото ироническо изречение, подаде му една чаша изветряло вино с думите: — Просим вас, господин, искате пиво? Ако в този момент беше избухнал вулкан на Витоша, едва ли би слисал нашите пътници повече, отколкото тази сцена…   Поради голямата и неувяхваща известност на литературния герой, името „Бай Ганьо“ става нарицателно за българин със слабо или силно изразени отрицателни черти в народното творчество на XX век. — Живи да ви оплача аз вас — произнесе състрадателно бай Ганьо. „И тези не ме разбират“ — помисли си бай Ганьо и като се върна при другарите си, прибави: „Нарязали се като… Във втората половина на XX век се появява и производен нему герой, инженер Ганев (инженер Балкански). — Как „не може да бъде“ бе, господа, аз го видях, говорих с него… казаци.“ След туй компанията влезе в кръчмата и насяда близо до нас. Ама, хайде, нейсе, дай една вода и едно огънче: налей прясна вода — поръча бай Ганьо.   Уикипедия, свободната енциклопедия Статията „Бай Ганьо“ от Уикипедия се разпространява при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ. Аз бях гърбом към тях и бай Ганьо не можа да ме познае, а че не ме позна, това се видя от думите, които той пусна за наша сметка: „И тези трябва да са се насвяткали. “ Слугата се приближи към пътниците и почна да изтрива масата: — Не искате ли нещо? Между пътниците се почна един таинствен сериозен разговор, от който не всички думи долетяваха до нас. — Не трябва — отговаря авторитетно бай Ганьо, — тука всичко е големеца; замажеш ли му очите — тръгни по бели гащи. (Можете да разгледате историята и авторите на статията.) " — Чухте ли новината? — Тази вечер надали ще видим големеца, късно ще бъде — шепнеше бай Ганьо, — ще му пратим армаганите и ще му сторим хабер за утре; па той ще ни нареди кога да идем при княза. Ний ще му дадем туй, дето ни го написа адвокатина, да го прочете и ако има нещо да поправи — негова работа!

Казино Вулкан 777 онлайн в Беларуси официальный сайт - играть

— извика Марк Аврелий, щом отвори вратата и се втурна запъхтян в стаята. Пред княза да се държите, брей, да не се уплаши някой. Като кажа, както ни казаха да кажем: „Ваше Царско Височество, сакън да не му приемете оставката, зере Задунайская губерния“, и вий подир мене: „Сакън, Ваше Царско Височество! Ако те хвана, Арпакаш, за яката и те потътра към Урвичкия манастир, ти, щом те наведа зад Кокаленския баир над искърската бездна и чуеш таинствения говор на извилистата запенена река, ти ще почнеш да цъкаш с езика си и ще извикаш, непременно ще извикаш: „Брей, че то цяла Швейцария, я гледай, че тя била хубава нашата България и ний, глупци, да не знаем това, а киснем по празниците в кафенетата.“ Но щом се върнеш в София и дъхнеш от задушената й атмосфера, ти пак ще паднеш в летаргия, пак ще те вкамени апатията, додето не те потътре друг за яката. Ний с Герванича цял ден сновахме из гората, търкаляхме се по тревата между дърветата, ядохме, пихме, зяпахме веселите групи на чужденците, които с душа и тяло бяха се предали на веселба; устроили бяха разни игри, пееха, тичаха, скачаха — да им завиждаш! — Ама че и ти бе, бай Ганьо, правичката да си говорим — шепне бай Михал, — нали от руско време ти останаха водениците. — Хайде, хайде, то с тебе не може човек дума да прохортува. Този път освен дружния смях зачуха се ръкопляскания и викове „браво“, „долу“, „долу блудникът“, „долу тиранинът“ от една компания младежи, които се връщаха от разходка. Бай Ганьо и неговите другари се превърнали в статуи. Да речете, че ний не отбираме от природни ху-бости — не; не можем да не отбираме, защото това е естествено чувство — говедото и то отбира; но работата е, че сме сковани от възточна неподвижност. — Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ви чуе някой — отиваме на гюрултия… “ — викаше „до-о, до-о, долу Стамболов, до-до-до-доолу, долу Стамболов“. Какво бива най-сетне да надзърнеш; мини край тезгяха, уж че гледаш ракията, подсвирквай си така, па с едно око, тъйцък, виж…

— Стига си се кикотил бе — извика с нетърпение Арпакаша, — разказвай. — Затуй ти приказвам „бабини деветини“, защото просто яд ме е, като гледам каква апатия ни е вдървила… И тримата се изсмяха в шепа, за да не ги чуе някой. “ Дружен смях на веселящите се групи прекъсна импровизацията на детето, което, възбудено от неочаквания успех, отново, с по-силен глас, почти с крясък, продължи песента си и вместо „ма-арш, ма-арш! — Брей, че ти си бил цял поет бе, Марк Аврелий, я гледай! Ама я ми кажи ти защо ни приказваш тия бабини деветини; нали уж за бай Ганя разправяш? — каза бай Михал и дяволски подмигна на другарите си. Едно пет-шестгодишно момченце пристъпваше лениво около прага на кръчмата и си пееше някакви импровизации и, види се, под впечатлението на тридневното софийско непрекъснато „долу“ в мотива на „Шуми Марица“ остави същинския текст и захласнато в песнята си, употребяваше следующите втълпени в мозъка му думи: „Дó-лу-лу, дó-лу, дó-лу-лу, до-лу, до-о-лу, до-о-лу, до-лу Стамболов!   — изпусна с добродушна усмивка Арпакаш и подаде една чаша чай на Марк Аврелия, като го дръпна със свободната си ръка за къдравия мустак. — Капитан, не крути, пожалуйста, параход — пошегува се Марк Аврелий, отсръбна от чашата и ни разказа следното: — Въобразете си, господа, какво щастие, преди няколко дена, на 22-й (Альоша, твойто любимо число), в неделя, отидохме с Герванича на Искърските ханчета, към Враждебна; заварихме там сума свят… Ами какво да кажа за мнозина от нашите заможни граждани, които се душат цял живот в праха, миризмите и миазмите на софийските стари улици, гледат цял живот хубавата драгалевска горица и не са имали волята да станат, да идат там и да се насладят от нейния дъх и прохлада, от омайния шум на пенливия поток и от славеите… — Ех, че ми се иска да попрочета — шепне на другарите си бай Ганьо, — ама ме е страх, дявол да го вземе. Но тъкмо в този момент произлезе една сцена, която накара пътниците да се вдървят на местата си.  

Най-последният бедняк-чужденец от живущите в София се е насладил от величествения вид от Черния връх на Витоша, а я ми кажете, има ли един — един, божичко! Ний знаем примери между работниците италианци, които са напущали тука готова работа само защото им омръзва еднообразието и с риск тръгват да странствуват, за да видят свят, а пък, от друга страна, има примери, като, да речем, овчаринът на Драгалевския манастир, който цял живот е гледал от височините града София, гледал го е години преди Освобождението, гледал е неговото разрушаване, обновяването и разширението му, продължава и досега да се взира, седнал под сянката на ореха, в неговия по-бляскав изглед и до ден днешен той няма воля да слезе от гората да полюбопитствува, да види отблизо тази във всяко отношение интересна трансформация на столицата! Но аз оправдавам този своеобразен философ и даже, правичката да ви кажа, завиждам на това дете на природата! Чужденците дошли с целите си семейства, надомъкнали провизия, постилки, люлки за децата; насядали са сам-там като букети под сенките и си пируват хората. И не да речеш някои заможни, охолни хора, не, а все еснаф, работен свят — тенекеджии, железари, дърводелци. А не кат вашите милости да се завирате из задимените кафенета с вашата проклета „бачка“… Седим в кафенетата и въздишаме за Швейцария, а пък стига ни само малко волица, и Швейцария, българска Швейцария е пред нас — Витоша, Рила, Родопите! Той си потътра дясната ръка и като усили „Зелен листец“, за да заглуши шума на вестника, разтвори едната му част и с ужасно изкривени надясно очи прочете: „Известия от Двореца. Обърна се бай Ганьо към другарите си и изрече многозначително.

Сума свят имаше, повечето иностранци — немци, чехи — и ни един, ама положително ни един от тия вкаменени от апатия шопи… Времето, както знаете, беше чудесно; ония ти ливади, ония ниви, оная прясна зеленина на гората, да не можеш да се надишаш… — Ти си луд, Арпакаш, ей богу, луд си — каза с лек укор Марк Аврелий, — постой малко мирен, моля ти се… Ами че, моля ви се, аз зная някои приятели, които цели десет години — десет години! И бай Ганьо стана от мястото си, засвири със зъбите си „Зелен листец“ и като се озърташе уж разсеяно, правеше орлов кръг към тезгяха; доближи се, хвана за гърлото една бутилка с коняк и престорен, че чете етикета й, така си изкриви надясно очите, щото човек насреща му би видял само белтъците им, и погледът му падна върху сгънатата газета, от която се виждаше само заглавието „Свободно слово“. Височество президент-министърът и министърът на вътрешните дела г. Стоил…“ — Нещо се пресече в гърлото на бай Ганьо; той се изкашля; облиза си мигом засъхналите устни и метна изкривено око по-надолу и прочете с големи заглавни букви: „Падна Стамбол…“, и сърцето на Ганя падна в ботушите му, той изтърва бутилката с коняка и за да заглади произведения шум, почна силно да кашля… — Но ка-кви зев-зе-ци наш-ти, кат видели ба-ба с га-щи, всич-ки-те го по-ди-гра-ли и мо-ма-та му не да-ли, таааа-ра-ра-бум-бие, та-рара бум… — извика Мойше и след него цялата компания зарева „долу! Марк Аврелий продължи: — Не, наистина, господа, то е печално явление тази триклета „бачка“, тя ни е вкаменила, тя ни е покрила мозъка с плесен и паяжина. А бе я чакай, мечка страх, мен не страх — ще погледна вестника, па майната му! — Ама наистина бе, господа — продължава шегата си Арпакаша с маслен поглед, — кажете, не е ли сладък Марк Аврелий особено като изговаря тази хубава думица „бачка“, туй „ч“ е цяла музика… — Слушай, Амонасро, млъкни или ще накарам Мойше да ти налее цяла чаша коняк в гърлото. Я запей ти „Снощи си минах край Севлиево.“ — Долу Арпакаша! — допълни бай Ганьо и като се приближи при масата, пошепна тихо на другарите си: — Стамболов ефенди боклатмъш! С гушене, с шепнене, с кашляне иззобаха уводната статия и като назърнаха сам-там из вестника, узнаха и се убедиха най-сетне, че работата е свършена.

Игровые Автоматы Вулкан Беларусь казино 🎰 играть бесплатно

— Хей, Амонасро, не прекъсвай човека — обади се Мойше. — И не забелязахте ли, господа, каква бездънна омраза питае нашият сладчайши Марк Аврелий към тази . Наведе глава към вестника и третият другар и прочете и… Колко ли негови дела и делца, дрямали с години под прокурорското сукно, ще измъкнат на бял свят тия две думици… Сега е късно вече да молим да не му се приема оставката. “ — Хелбетя, друго какво ще речем — покорно отговаря бай Михал. — А бе ти, Михале, малко на ботуш миришеш, че кой те знай? Бай Михал изкриви окото си към вестника да види дали чете право неговият смел другар и се увери, че няма грешка… Бай Ганьо взе газетата и то се знай, пообърна се да види какво има, какво няма в кръчмата, па най-сетне откъде ще се вземе толкова кураж у бай Ганя! Разгърна „Свободно слово“ и почна: „Падна Стамб…“ Закашля се бай Ганьо, закашляха се още по-силно другарите му. — Кажи, твоя милост; аз съм тъй слисан, като че ме е стоварил някой с бухалка по кратуната — отговаря отчаяно бай Михал. Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар, който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия — о! — най-гениален вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон! Момчето донесе вестника и го подаде случайно на бай Михаля, но той, като че му подадоха нажежено желязо, отдръпна си ръката и показа с очи към бай Ганя. Небесни гръмове се посипаха върху нещастните ни глави! Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с човека, който е олицетворение на неговите стремления и идеали, на всичко честно, благородно, целомъдрено, прогресивно, либерално! Другарите неволно си снишиха главите и почнаха да се озъртат плахо. — Я прочети още веднъж тая пущина, та после ще ви кажа какво ще правим. Гуньо разгърна хартията и прочете горе-долу следното: „Ваше Царско Височество! Горната резолюция се прие от 11 000 най-видни граждани и се упълномощиха Ганьо Балкански, Михал Михалев и Гуньо Килипирчиков да я поднесат пред стъпките на Ваше Царско Височество.

— извика с глас бай Ганьо и като събра всичкия си кураж, затропа по масата и се провикна: — Хей, момче, я дай тука „Свободно слово“… Каквото речеш, твоя милост — мъмли убитият духом Гуньо. Все аз ли ще ви оправям — вика почти просълзен от отчаяние бай Ганьо, — нейсе, хайде и тоя път да ви науча… По този въпрос бай Ганьо се позамисли намръщено, почеса се, дето го не сърби, поизкашля се еднъж-дваж в шепа, бръкна в джеба на редингота си, извади една хартия, сгъната на четири, и я подаде на бай Гуня. Ти знаеш защо не я чета, на тебе пó ти иде отръки да четеш онези папищашки думи… — Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас.